ПОЛЕЗНО

СТАНОВИЩЕ НА АДВОКАТСКА КАНТОРА „ПОПОВ И СЪДРУЖНИЦИ“

ОТНОСНО: измененията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 07.05.2014 г. (обн. ДВ,  бр. 38 от 2014) и от 20.02.2015г.  (обн. ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.05.2015 г.)

 С изменението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 07.05.2014 г. (обн. ДВ,  бр. 38 от 2014) се забранява на дружества, чиито съдружници са чуждестранни физически или юридически лица,  да придобиват и притежават право на собственост върху земеделски земи в България. От кръга на чуждестранните лица са изключени юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Последните могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи по ред, определен в  закона.

Това изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е противоконституционно и дискриминационно. То противоречи на международното право и правото на Европейския съюз, както и на основни правни принципи.

 Няма никакви юридически или икономически причини, които да налагат  подобни рестриктивни правни мерки спрямо определен кръг лица от държави – трети страни, с които са установени трайни политически, икономически и културни отношения. Това изменение е обусловено от тясно партийни и икономически интереси.

1.Законът е дискриминационен.Той действа само по отношение на лица, които са извън Европейския съюз или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. По този начин се нарушава един от основните принципи в правото – този за равнопоставеност.

2. Законът фактически действа с обратна сила.  В Решение№ 7 от 10.04.2001 г. на Конституционния съд на Република България  се посочва, че когато "обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация." Придаването на подобно действие на закон е в пряко противоречие с чл. 14 от Закона за нормативните актове.

3. Законът е противоконституционенПравото на собственост се защитава от Конституцията на Република България – чл. 17 ал. 1.  Съгласно чл. 15 от ЗНА, законите не могат да противоречат на Конституцията като върховен нормативен акт на Република България.

4. Законът е в противоречие   с  Правото на Европейския съюз. Подобна уредба противоречи на принципа на правната сигурност, който е основен принцип и в правото на Европейския съюз. Въвеждането на принуда към лица, придобили на законно основание право на собственост, представлява остро противоречие със свободата на движение на капитали, като основен икономически принцип на Европейския съюз. В Решение № 1 от 28 януари 2014г. Конституционният съд на Република България приема, че: „С разпоредбата на чл. 63, § 1 Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е въведена изрична забрана за налагане на ограничения и върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни, поради което с акт на националното законодателство не могат едностранно да се въвеждат ограничителни мерки.“
Налице е изрично противоречие с разпоредбата на чл. 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение към ДФЕС, а именно „Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.“
Правото на ЕС има примат над вътрешното право и последното не може да му противоречи.

5. Законът е в противоречие с международното право. Между Република България и трети страни са сключени Международни Договори относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Договорите са ратифицирани със закон, обнародвани и влезли в сила за Република България. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, тези договори имат предимство пред вътрешното законодателство. Съгласно някои от тези договори, правото на собственост се третира като инвестиция.
Фирмите, собственост на юридически лица, регистрирани в държави извън ЕС, са придобили земята на законно основание и при спазване на българското законодателство. Предвид това, че законовата рестрикция се разпростира и върху съществуващо преди промяната на закона правно положение,  са поставени в дискриминационно положение спрямо останалите юридически лица на територията на страната. Тези фирми – независимо че са инвестирали законно в собственост върху земя на територията на Р България, на първо място са заплашени от сериозни финансови санкции, предвидени в приетия в началото на т. г. и влизащ в сила от 01.05.2015 г. чл. 40а от ЗСПЗЗ -   глоби от по 100 лв. на притежаван декар земеделска земя, която сума при продължаващо нарушение се утроява и се предвижда да бъде налагана до тогава, докато тези фирми притежават земя на територията на страната. Това, от своя страна, се превръща в недопустим натиск да продадат притежаваната от тях земеделска земя – на практика на безценица – на дружества, които отговарят на законовите условия.